Кои са Гинка и Славчо Върбакови

В бизнеса две десетилетия не са малко, за да станеш милионер. Историята изобилства от примери за стартирали в гаража фирми, които след бурен растеж придобиват милиардни корпорации – Disney, Harley-Davidson, HP, Apple, Microsoft, Amazon…

В тази елитна компания, макар и с доста условности, вече можем да включим и български представител. Това е „Инерком“, купувачът на активите на ЧЕЗ, които по баланс са близо 2 млрд. лв. Първите бизнес крачки на стоящите зад него семейство Гинка и Славчо Върбакови започват през 1998 г. с едноличен търговец, а по пътя до това да се превърнат в доставчик на ток за над ⅓ от населението на страната минават през фирми с всевъзможни дейности. Сред тях има и партньорства, които седят като петна в биографията, разпалват разнообразни страхове и подозрения и дават храна за хипотези кой реално стои зад купувача. А недомлъвките по темата, както и за това откъде са парите не помагат особено да се изчистят съмнителните моменти.

„Всеки има право на грешки, рискували сме собствени пари“, казва Върбакова днес и не иска да навлиза в повече подробности. И е права, но това не зачерква бизнес миналото и не почиства тъмните контакти.

Импулсивно начало

Първата фирма, която се вижда в регистрите, е въпросното ЕТ „Славчо Върбаков“. За неговата дейност се знае малко. През 2000 г. името му се появява в сравнително дълъг списък с разследвани фирми за измами с импулсни телефони, за които Национална служба за сигурност твърди, че са източвали тогава все още държавната БТК.

Насред какофонията след обявяването на купувача на активите на ЧЕЗ тогавашният на началник на НСС и сега лидер на ДСБ Атанас Атанасов заяви, че Върбаков е бил известен на службите покрай тази дейност. Няма данни обаче за какви суми става въпрос, както и защо след 2000 г. разработката напълно изчезва от публичното внимание. Самото ЕТ пък е закрито през 2004 г. като заедно с още няколко еднолични търговци е прехвърлено към едно ЕООД – „Миленов А.С.“

Натрупаното ноу-хау на семейството в телекомите се проявява в поне още две компании. През 2005 г. четирима съдружници (един от които Гинка Върбакова, която е и управител) основават „Мобайл инфо нет“, а други четирима (сред които и доскорошният директор на „Инерком груп“ и други свързани фирми Боян Кънчев Миланов) създават „СМС геймс“. Двете дружества имат аналогично развитие оттук нататък. През 2006 г. собствеността се променя – с 60% дял влиза свързана с Васил Божков фирма „Корифи трейдинг“, а с 40% – „В-С-О“. Върбакова остава управител на първата, а във втората постът е предоставен на съпруга й. Последват още няколко рокади сред съдружниците, докато пакетите от по 60% не се озовават в същото това „Миленов А.С.“, а за управител е назначен неизвестният 25-годишен Росен Райчев. Фирмите не са пререгистрирани при промените в Търговския регистър и така изчезват от правния мир.

Малко ъндърграунд

Любопитен контакт изскача и от споменатата „В-С-О“. Тя е основана 2001 г. от Димитър Дуралийски (50%), Славчо Върбаков (38%) и Олег Попов (12%). Последният е задържан през 2015 г. в акцията срещу групата „Килърите“, водени от Мила Георгиева, но веднага е освободен. Според медийни публикации за това спомага фактът, че съпругата му Деница Николова работи в ГДБОП, а майка й Наташа е бивш началник на 6-о РПУ. Впоследствие той отново е арестуван в средата на 2016 г. за притежание на над 100 кг амфетамини, но е пуснат под гаранция, въпреки че има обвинения и за участия в организирана престъпна група.

Попов е и единият от първоначалните съдружници на Върбакова в „Мобайл инфо нет“ и съуправител с нея. От това време датира и съвместно дружество на Върбаков със собственичката на агенцията за модели „Визаж“ Евгения Калканджиева. След изнасянето на тази информация от „Биволъ“ тя обясни, че планът е бил компанията да обслужва SMS гласувания, но така и не започва дейност.

Друг любопитен контакт от ранните години е Стоян Беличев. Той е съдружник на Върбаков в пазарджишката „Атлас – 3 – груп“ – ООД. Съвместната им дейност продължава около година, докато Беличев напуска дружеството. Той, както и „Инерком“ също е инвеститор в соларен парк в пазарджишкото село Априлци. В края на 2017 г. насред преговорите около сделката за българските компании на CEZ той е назначен за изпълнителен директор на държавното дружество „Автомагистрали“.

Семейният дълг

Някъде около 2007 г., изглежда, бизнес моделът на компаниите на групата изпада в криза. Дружеството „Тера газ 02“, което притежава метанстанция в Пловдив и в което Върбаков отново е партньор с Дуралийски, се сдобива със запори от НАП вследствие на ревизионен акт. През 2009 г. дяловете на Върбаков в тази и в други компании са запорирани от частен съдебен изпълнител и по искане на Владимир Стоилков заради 198 хил. евро заем и 14.6 хил. евро просрочени лихви към него. Впоследствие кредиторът се сдобива и с изпълнителен лист през 2012 г. И по негово искане се пристъпва към ликвидация на няколко фирми, в които участие има или е имал Върбаков. Партньорът му Дуралийски прехвърля дела си в „Тера газ 02“ на сестрата на Гинка Върбакова – Теодора Пайтакова, тя на свой ред го продава на Върбаков, а след това в периода 2012-2015 г. контролът над „Тера газ“ е променен още пет пъти, като различни физически лица стават собственици и управители срещу суми между 100 и 500 лв. При част от тях договорите са подписани от Пайтакова като пълномощник.

През 2012 г. заради дълг на свързаното „Войс инфо систем“ по искане на ДСК е обявен за продан имот на „Тера газ“ в София. През 2010 заради задължения на „Риал стейтс“, по което Върбакови са ипотекарни длъжници, са продавани апартаменти в София и офиси в Пазарджик. През 2013 г. ДСК завежда иск и срещу Славчо Върбаков, „Крам комплекс“ (собственост на бащата на автомобилния пилот Пламен Кралев) и съвместното им дружество „БГ енерджи“. По делото банката си търси 4 млн. евро и още неплатени лихви и неустойки, като общата сума набъбва до 9.5 млн. лв. По това дело се присъединява и НАП и също има наложени запори на фирмени участия на Върбаков. През 2014 г. обаче съдът прекратява исковете по отношение на Върбаков и „БГ енерджи“ и през 2015 г. в окончателното решение е осъдено само „Крам комплекс“. От 2010 г. и „Хипо алпе адриа лизинг“ води дела срещу компании от групата, но ги губи.

Самата Върбакова признава за финансови трудности в миналото, но твърди, че към момента нито тя, нито фирмите й имат просрочени задължения. Интересно, но след близо десет години на съдебни схватки буквално преди дни през февруари Владимир Стоилков оттегля претенциите си спрямо Върбаков и запорите са вдигнати, като явно е получил търсените суми, които са набъбнали до над половин милион лева.

Спасителният „Земек“

Тези проблеми започват да отшумяват през 2012 г., когато семейство Върбакови започва да работи с най-едрия си досега партньор – чешкият металургичен магнат Зденек Земек.

Реално основните активи на „Инерком“, фотоволтаичните паркове, обединени в проекта „Хаджийски ливади“, са изградени с негова помощ и финансиране (малко над 22 млн. евро). Моделът се повтаря практически огледално и при четирите компании – „Диана хънт“, „Улер 2009“, „Евро бетон“ и „Еко строй инженеринг“, като разлика има само в имената на чешките компании и представителите им.

Всички те допреди това практически нямат дейност, като в началото на 2012 г. фирми, свързани със Земек, придобиват по 76% дял във всяка от тях по номинал за по 3800 лв. Конкретно в „Диана хънт“, където делът е купен от чешката Promabyt, като управители влизат самият Земек и двамата му синове Александър и Зденек-младши. Веднага след сделката три фирми, контролирани от Земек (Z group, Zelezarny Vesely и HESCO), отпускат заеми на българските компании, срещу които са вписани като заложени кредитори. И четирите договора са огледални, като българските дружества получават по 5.65 млн. евро за изграждане на фотоволтаична централа с 5MW мощност.

Няколко месеца по-късно, през август 2012 г., и четирите заема са рефинансирани от словашката Postova banka. „Диана хънт“, „Улер 2009“, „Евро бетон“ и „Еко строй инженеринг“ получават всяко по 7.5 млн. евро заем. След това компаниите на Земек са отписани като заложени кредитори, но той остава мажоритарен собственик. Това се променя чак в средата на 2015 г., когато дяловете от по 76% са върнати на „Солар грийн енерджи“. Любопитно е, че според публикуваните в Търговския регистър договори това става отново по номинал – за по 3800 лв., въпреки че вече дружествата имат изградени централи. След излизането на Земек заемите са рефинансирани в ОББ, която и досега е основен кредитор на дружествата под шапката на „Солар грийн енерджи“.

Консолидираните активи на компанията с четирите централи са близо 74 млн. лв. Приходите за 2016 г. са 11 млн. лв., а печалбата – 1.8 млн. лв. Активите на самото „Инерком“ са 17.5 млн. лв., като за 2016 г. отчита 7.7 млн. лв. приходи и 3.2 млн. лв. печалба.

Името на Земек отново се появява около „Инерком“ през миналото лято. За кратко контролиран от него фонд придоби 50% от „Инерком груп“ и бяха назначени негови представители, което наподобяваше предишните операции и говореше за евентуален нов съвместен проект. Няколко месеца по-късно обаче дяловете са върнати обратно на семейство Върбакови, а покупката на активите на ЧЕЗ става през друга компанията от групата – „Инерком България“. Самият Земек пред чешки медии обяснява, че след разделянето на соларните им проекти няма общ бизнес с „Инерком“, а през лятото на 2017 г. е обмисляно партньорство за кандидатстване в процедурата на CEZ, но до такова не се стига.

Попитана от „Капитал“ как се е запознала с Земек, Гинка Върбакова каза, че с различни консултанти са търсили финансиране за соларните паркове в Европа, една от срещите е била с чеха и той се е съгласил да ги кредитира. Тя също потвърди, че са го поканили да им партнира в проекта за ЧЕЗ, той първоначално се е заинтересовал, после се е оттеглил и сега със сигурност не участва.

Интересно е, че паралелно с развръзката около семейство Върбакови в София около семейство Земек в Чехия има друго развитие. След дългогодишна съдебна сага двамата синове на магната са осъдени на по 6 години и 9 месеца затвор. Присъдите са свързани с техни инвестиции във фотоволтаични паркове в Чехия чрез компанията ZH Sun, която е била и собственик на част от проектите на Върбакови. Делото, което е широко отразявано в местни медии, е по обвинения, че през 2010 г. две техни централи са незаконно присъединени към местната енергийна система и са сключени договори да се изкупува по-скъп ток, като за това обвиняем е бил и бивш шеф на чешкия енергиен регулатор. В деня преди сделката за CEZ има публикувано интервю със Земек, в което той заявява, че двамата му синове са невинни и ще продължи да се бори за правосъдие пред Върховния съд, а ако трябва, и в европейски съдилища.


Източник: www.capital.bg

Фейсбук коментар