Деградация, безработица, безпаричие, насилие у дома

Темата за домашното насилие в момента е изключително актуална, защото в обществото върви дебат около Истанбулската конвенция.

В България има уредби за защита на децата и жените, но криминалната статистика показва, че те са обезсилени от бездействие и криворазбрани икономии.

Полицията на практика е с вързани ръце, защото докато няма съдебно решение по Закона за защита на домашното насилие, тя не може реално да се намеси, дори да има пострадалия съдебно-медицинско удостоверение за причинени му телесни повреди. Това на практика е така поради действащото ни законодателство, което предвижда нанесената лека телесна повреда, а ако лицата са съпрузи, възходящи, низходящи, братя или сестри дори и средната телесна такава, да се преследват по частен път, а не чрез прокуратурата. Пострадалото лице трябва да си заведе частна тъжба в съда, по която се образува наказателно частен характер дело, в което частния тъжител трябва да доказва виновността на лицето, което му е нанесло телесната повреда. Това е и един от най-съществените пропуски или по-скоро пороци на българското законодателство в тази насока, коментира адвокат Стефан Левашки в dir.bg.

Убежищата за майки с деца, преследвани от партньор, са крайно недостатъчни на брой и не са на държавна издръжка. Почти символичен е достъпът до правни и психологически консултации, до финансова подкрепа на пострадали. Няма помощ за настаняване в жилище, образование, обучение и намиране на работа. Наред с това у нас дори не е криминализирано сексуалното насилие.

Според анализаторите характерът на личността не е достатъчно обяснение за напреженията в днешното българско семейство, над което господства външен фактор – материалните затруднения.

Разходите и липсата на собствено жилище, високите наеми, често са причина майката да предпочете ролята на много търпелив заложник, фактор са и връзката й с децата.

Материалната несигурност се проявява дори в това, че за насилие свидетелстват по-често хора в частния сектор, отколкото в държавния, където трудовият кодекс почти изцяло се спазва.

Затова най-лошата реакция на Истанбулската конвенция не е нито приемането й, нито отхвърлянето й, а по-вероятното – безучастно наблюдение как нещата продължават да се развиват по вътрешна инерция. А главното е, че няма предпоставки да бъде адресиран най-мощният генератор на нещастни семейства – това, че върху основната клетка на обществото се стоварват едновременно всички реформени експерименти върху икономиката и социалните услуги, посочват от АФИС.

Източник: www.dnes.bg, www.dir.bg

Pin It on Pinterest

error: Content is protected !!
%d bloggers like this:

Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Съгласен съм”, за да приемете използването на тези технологии. Вижте още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close