Късметът на българите – страната на лотарията

Лотарийни билети се продават навсякъде – в бакалии, книжарници, павилиони, а държавните пощи сякаш са подчинени на търговията с талончета: във всеки клон обикновено има специални гишета за колети, телеграми и т.н., но шарените хартийки за търкане се продават на всички гишета.

Все повече българи търкат лотарийни талончета с надеждата да извадят късмет. Може би защото вярват, че успехът в тази страна е по-скоро въпрос на късмет, отколкото на труд и усилие, четем в статия на швейцарския НЦЦ.

„В България, най-бедната страна от ЕС, бизнесът с илюзията за лесно постижимото щастие процъфтява. И колкото по-малко пари имаш в джоба си, колкото по-затънал се чувстваш в края на всеки месец, толкова по-трудно устояваш на примамливите талончета. Това важи за всички в тази страна, но най-вече за пенсионерите. Армията на бедняците в малката балканска държава наброява над 2 милиона души – една трета от населението. Минималната пенсия възлиза на 200 лева, а с толкова малко пари никой не може да оцелее“, пише авторката и представя една пенсионерка, която харчи част от оскъдната си пенсия именно за талончета. Иначе жената няма пари да си плаща парното – разходите по отоплението поема неин племенник.

Това е типично за живота в България 30 години след прехода към пазарно стопанство и демокрация. Преди това, по социалистическо време, беше точно обратното: възрастните с охота подпомагаха своите отдавна израснали деца. Днес мнозина възрастни хора се чувстват унизени, защото трябва да молят младите за подкрепа. Ето такава е атмосферата в днешна България на талончетата и телевизионните лотарийни игри.

Усещане за несправедливост

„Яница Петкова от „Галъп“ проучва въпроса какво се крие зад тази надежда и зад разцвета на хазартните игри. 42% от хората вярват, че успехът в тази страна е по-скоро въпрос на късмет, а не толкова на труд и усилие, обяснява Петкова. Според нея това означава, че много хора възприемат обществените реалности като несправедливи. Когато усилията и ангажиментът не носят нищо, тогава човек залага на късмета си – защото поне късметът изглежда справедливо разпределен.

Според допитванията, 57 процента от българите участват в хазартни игри. (…) 86% от тях признават, че никога не са печелили съществена сума. А над три четвърти добре осъзнават колко трудно е да спечелиш. И въпреки това, казва Петкова, предпазливостта не е присъща на българите. Те са по-скоро фантазьори“, отбелязва към края на репортажа си от София авторката Аделхайд Вьолфи.

Хиляди на ден си купуват „Мечти“

Не може цял народ да гледа по телевизията колко е лесно да тръкне талончето и да промени живота си. Не може децата от малки да бъдат учени, че пътят към успеха е лотарийният билет. В България обаче се случва точно това.

Възрастни хора се редят на опашки за пенсиите си, след което оставят част от тях на същото място и се прибират с няколко хартийки „надежда“. В магазините за храна по-бедните хора броят стотинките си и купуват най-евтиното. Но също се прибират вкъщи с няколко хартийки „надежда“. Родители подаряват за рождения ден на детето си талончета вместо книжка или играчка, а продавачите в почти всички търговски обекти са инструктирани да предлагат активно хазарта. Вече от няколко места чувам, че когато човек поиска да си купи билет за градски транспорт, който се нарича талон, редовно чува уточняващия въпрос: „Талон за късмет или за пътуване?“.

Какво се крие зад „мечтите“ на Национална лотария

Да си оправиш живота с един удар? – Може. Напоследък в България се наблюдава странен „разцвет“ на числовите и лотарийни игри, който намира добра почва у лековерните и наивни българи.

Отвсякъде сияят лица на агитиращи и спечелили, които някак непосредствено внушават, че само лотарията, случайният и еднократен късмет са начинът да се замогнеш тук, да се сдобиеш с имане и слава, макар и да си обикновен човек, и защо ти е да учиш, да се трудиш, образоваш, блъскаш, щом има толкова лесен и сигурен начин като попълването на няколко числа – и бинго завинаги… Съществуването в България тъй или инак е лотария, законите, правилата и йерархиите са без значение: направи своя удар, реши съдбата си!

Не е голяма философия да заложиш въдици с толкова примамлива стръв над море от поддържани невежество и хаос, затова и расте броят на числовите игри и играчи.

По данни на: DW


 

Фейсбук коментар