Той беше най-важният неуспешен политик на 20 век

Bild von Andre Drechsel auf Pixabay

Почитан на запад, презиран у дома. Горбачов задейства сили, които разрушиха преобладаващия световен ред – и в крайна сметка това бе делото на живота му.

Братска целувка между Ерих Хонекер и Михаил Горбачов на партийната конференция на SED
Братска целувка между Ерих Хонекер и Михаил Горбачов на партийната конференция на SED (Партия на социалистическото единство на Германия)

От този ден изминаха повече от 30 години. Странно настроение цари, когато Михаил Горбачов пристига на летище Берлин-Шьонефелд на 6 октомври 1989 г. където Ерих Хонекер го кани на честванията на 40-годишнината на ГДР.

Това трябва да е било трудно за генералния секретар на SED (Партия на социалистическото единство на Германия), защото водещият другар от Москва следва курс, който той отхвърля. Горбачов инициира политика на реформи в Съветския съюз, радикално преструктуриране на съществуващия социализъм.

Има ли изобщо повод да празнуваме тази 40-годишнина на ГДР? От лятото насам хората масово напускат страната през Унгария и границата с Австрия или през оградата на посолството на ФРГ в Прага. Тези, които останаха демонстрират в Лайпциг от месец. Те крещят на Хонекер и неговото Политбюро: „Ние сме народът!“

Горбачов има официално назначена публична среща на 7 октомври на Унтер ден Линден. Хората се тълпят, аплодират го. Той е тяхната надежда. Горбачов говори няколко изречения, спокойно, приятелски, дори леко усмихнат.

Но съдържанието на тези изречения разкрива колко разочарован трябва да е той след разговорите с ръководството на ГДР. „Опасностите не чакат тези, които реагират на живота“, казва Горбачов. „Всеки, който възприема импулсите, произтичащи от живота и обществото и проектира политиката си в съответствие с тях, не би трябвало да има никакви затруднения, това е нормално явление.

Месец по-късно стената пада, година по-късно ГДР е история

Германците не трябва да бъдат благодарни на Горбачов само на годишнините от обединението. Обединението нямаше да се случи без него. В един момент разделението на Европа вероятно щеше да бъде преодоляно без него, но със сигурност щеше да е различно.

Той беше почитан на Запад за приноса си за преодоляване на Студената война, но презиран докрай в родината си. Защото това, което изглежда и се празнува като победа на Запад, огромното мнозинство от руснаците сега, три десетилетия по-късно, смятат за поражение. Горбачов – без да иска – разби СССР.

В театъра Михаил Горбачов би бил голяма трагична фигура. Каквото искаше, не успя. Това, което е постигнал, не е искал. Колкото повече реформира замразената съветска система, толкова по-зле става. Разбира се, Горбачов също признава това.

Това обяснява неговата колебливост, неговото непостоянство, които все повече се превръщат в негова природа. Той е задействал сили, които не само сриват преобладаващия световен ред, но в крайна сметка го изтласкват и него.

Вероятно затова най-голямото политическо постижение на този човек не фигурира в историческите книги. Точно както неописуемата доктрина Брежнев за запушване на Централна и Източна Европа е свързана с името на един от неговите предшественици.

Той никога не е имал за цел да остане в историята като освободител на Източна Европа. Намерението на Горбачов беше да подобри и по този начин да спаси Съветския съюз, а не да го погребе.

Горбачов – прям и незабележим от малък

Горбачов следва пътя на всички комунистически чиновници: от най-ранна възраст нагоре по стълбата на апарата, напред и незабележимо през номенклатурата. Когато на 54-годишна възраст през март 1985 г. той бива избран за генерален секретар на ЦК на КПСС, това все още не е знак за предстояща промяна на курса.

След половин десетилетие под ръководството на сенилни и неизлечимо болни хора – Брежнев, Андропов, Черненко – комунистическата партия най-после завършва закъснялата смяна на поколенията.

Дори и най-догматичните служители знаеха, че промените трябва да се направят бързо. Съветският съюз е пропуснал най-важните постижения на научно-техническата революция. Пропастта към Запада не ставаше все по-малка и по-малка, както предричаше комунистическата теория на прогреса, диалектическият материализъм.

Горбачов нарича курса си „перестройка“

Не вярата в победата на социализма, а голият инстинкт за самосъхранение накара КПСС да мисли за реформи в средата на 80-те години. Горбачов, който само със своето свежо, очевидно неприкрито поведение прави безпогрешна разлика спрямо своите предшественици, става най-важният герой на неизбежната промяна.

Той има необичайни, скандални идеи. Този генерален секретар на КП нарича курса си „перестройка“:

Преструктуриране. А гласността, откритостта, това е обещанието на Горбачов.

Случва се нещо невъобразимо. Съветските граждани отново слушат генерален секретар, те доброволно четат речите му. Те дават на Горбачов това, което не са давали на никой партиен служител от дълго време: Вярата си.

Драматична среща на Горбачов и Рейгън в Исландия

Не къде и да е, а в сърцето на Европа разполагането на ядрени ракети доведе до най-опасната конфронтация между Изтока и Запада след построяването на Стената и Кубинската ракетна криза.

Но зад него стоят тежки преговори, които завършват със срещите на Горбачов с Рейгън: Женева 1985 г., Рейкявик 1986 г. и Малта през декември 1989 г., когато желязната завеса току-що беше паднала.

Но най-драматичната среща от всички е в Исландия. Споразумението между Съветския съюз и САЩ за действително ядрено разоръжаване никога не е изглеждало по-близо, отколкото в този исторически момент.

Всичко се проваля, защото Рейгън не иска да се откаже от една идея, която е илюзорна по онова време: програмата му за Междузвездни войни. Преди всичко именно инициативите за разоръжаване с право помагат на Горбачов да постигне висока репутация и Нобелова награда за мир.

В рамките на шест години Горбачов се проваля навсякъде

Въпреки че се стреми да запази съветската държава и нейните социалистически идеали, Горбачов смята, че са необходими значителни реформи, особено след аварията в Чернобил през 1986 г.. В речта си пред съветското външно министерство през май 1985 г. – за първи път съветски лидер се обръща директно към дипломатите на страната си – Горбачов говори за „радикално преструктуриране“ на външната политика.

Основният въпрос, пред който е изправено ръководството му, е съветското участие в гражданската война в Афганистан, която по това време продължава вече повече от пет години. В хода на войната съветската армия понася тежки загуби, той обижда делегацията като предатели. Генерал Валентин Варенников, един от организаторите и командирите на загубената война в Афганистан, рязко прекъсва думите на Горбачов „Оставка!“ С тези думи времето на Горбачов начело на партията и държавата приключва. След шест години той се провали напълно.

Пучистите държат Горбачов във Форос 72 часа. Президентът на Съветския съюз се завръща в Москва, там народът междувременно е отблъснал пучистите. Но не само те губят, но и Горбачов.

Като генерален секретар Горбачов имаше формална власт като Сталин или Брежнев. Една криза го накара да порасне, но в същото време го лиши от възможността да я разреши, защото около него имаше твърде малко сили, стремящи се в същата посока.

На 29 август 1991 г. Върховният съвет прекратява за неопределено време дейността на всички комунистически партии, с което на практика се слага край на комунистическото управление в Съветския съюз (на 6 ноември Елцин издава указ за забрана на всички дейности на комунистическата партия в Русия). От този момент нататък Съветският съюз се разпада с драматична скорост. До края на септември Горбачов губи възможността да влияе на събитията извън Москва.

До края Горбачов остава убеден, че светът би бил по-добро място, ако Съветският съюз все още съществуваше. Той почина във вторник вечерта, 30 август 2022 г., на 91 години. 

Михаил Горбачов беше най-важният неуспешен политик на 20 век.

– При подготовката на тази статия са използвани материали на Уикипедия, Ройтерс, Tagesspiegel, Trenfo

  • Фотоматериал:  IMAGO/SOMMER, Andre Drechsel/Pixabay
Фейсбук коментар